5 неща, които да НЕ казваш на страдащата си приятелка

Малко е странно, защото хората, колкото и емпатични да са, понякога не са сто процента сигурни как да процедират, докато другарчето им страда. Знаем, че човекът отсреща подхожда с най-добри чувства, но толкова не му се получава, че колкото повече се старае, толкова по-зле ни кара да се усещаме. По този повод ето четири неща, които никога не бива да казвате на страдалец.

 

Не плака ли достатъчно вече? Ние, нормалните хора, напълно разбираме, че вече ти циврим на главата предните три дена. И ако трябва да бъдем честни в отговора си, не, не сме плакали достатъчно. Много хора се чувстват неловко, когато сълзите започнат да падат. Не знаят как да реагират и за да се защитят от собствената си неспособност да кажат правилното нещо или поне нещо мило, започват да пришпорват мъката и да ни увещават да я прекратим по-бързичко. Подобно изказване обикновено има обратен ефект.

 

 

Усмихни се малко, де. Не. Не можете да кажете на човек, който очевидно страда да се усмихне малко. Не можете да му кажете да се усмихне и много. Въобще, не му казвайте да се усмихва. Щом очевидно не е на кеф, последното нещо, което този човек иска да е бъде каран да разтяга насилствено ъгълчетата на устните си в някаква фалшива усмивка само за да ви зарадва. Тук не сте важни вие, важен е човекът в болка. Всичко, което ще поискате от този човек ще е за ваше лично успокоение. А именно – ако се усмихва значи не е чак толкова тъжен, значи всичко е наред и не е нужно да си давам много зор. Хайде не.

 

Ще намериш по-добър. Тази фраза има абсолютно същата стойност, като фразата, която гаджето е казал преди да се разделят: Заслужаваш някой по-добър. След подобно изказване искаме само да вземем една лопата и да изкопаем гроб. Още без да сме сигурни дали той ще е за нас или човека, казал ни тези думи. Такива клишета не просто че са излишни, ами ви придават такъв вид, че повече никой няма да ви потърси в тежък момент. Изглеждате просто като някой, който очевидно няма никаква идея какво друго да каже. За това ето една добра идея – просто не казвайте нищо. Стойте до вашия приятел, дръжте му ръката, погалете по главата и си дръжте езика зад зъбите.

 

Винаги съм знаела, че е гадняр. Това е еквивалент на „Казах ли ти?“ С какво помага подобно изказване не е ясно, учените още работят по въпроса, но тук отново се връщаме на вече обсъждана тема, която разглежда вашето лично удобство. Вие не знаете какво да направите, чувствате се толкова изгубени, че казвате нещо, с което ще си спечелите усещането, че сте направили добро. В конкретния случай – порицали сте човека. Което значи, че сте му дали урок, което значи, че работата ви тук е приключена. И действително, вече нямате място до този човек, така че може да си ходите.

 

Преиграваш. Да се опитвате да накарате някой да се чувства по-добре, като го уверите в неговото драматизиране и толкова излишно, колкото и вашето присъствие в такъв момент. Всеки с проблемите си. Когато човек се чувства зле, няма значение дали вие виждате в твърденията му изопачаване. Опитвайки се да спорите с него за обратното, само ще го разгневите и ще загубите като слушател. Когато човек е наранен е много емоционален и се поддава на емоциите си. Ако не бъдете внимателни, тъпи реплики като тази могат да ви изиграят лоша шега. Приятелят ви ще спре да ви вярва, няма да вижда във вас разбиране, а критика. И тогава вече нищо повече не можете да направите за него.

 

В крайна сметка, ако не можете да се погрижите за приятеля си, когато той има нужда от вас, поне не го скапвайте допълнително. Оттеглете се и оставете работата на някой, който ще подходи с внимание и разбиране. Ако вие не можете да дадете тези неща, какви приятели сте тогава?

Автор: Моника Цветкова